Живот и злополука

Пеннсионно осигуряване

През 2000 г. се поставя началото на тристълбовата система на пенсионно осигуряване в България. Този модел дава възможност на лицата да получават  пенсия , която е допълнение към държавната пенсия от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Към държавната система на пенсионно осигуряване (I стълб) се добавя допълнително задължително пенсионно осигуряване – ДЗПО (II стълб), което функционира чрез Универсални и Професионални фондове, и допълнително доброволно пенсионно осигуряване ДДПО (III стълб), което функционира чрез Доброволни пенсионни фондове.

Първият стълб на пенсионната система изпълнява функциите си чрез Държавното обществено осигуряване (ДОО) - фонд “Пенсии”.

Вторият стълб функционира чрез Универсални (УПФ) и/или Професионални пенсионни фондове (ППФ), които се създават и управляват от частни пенсионноосигурителни дружества. Вноските в тези фондове са определени със закон и са част от осигурителните вноски за Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Те са задължителни за:

  • всички осигурявани лица, родени след 31.12.1959 г. (в УПФ);
  • лицата, осигурени при условията на I-ва и II-ра категория труд* (в ППФ).

Третият стълб на пенсионната система е доброволна форма на пенсионно осигуряване (Допълнително доброволно пенсионно осигуряване (ДДПО), която дава възможност за трета, допълнителна пенсия. Чрез вноски в Доброволен пенсионен фонд осигуреното лице може да натрупа средства в своя лична партида.

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване работи на капиталов принцип. Всички лица навършили 16 години, могат да се осигуряват или да бъдат осигурявани в Доброволни пенсионни фондове. Няма задължителен размер на осигурителната вноска и колко често да се внася.

Вноските могат да бъдат индивидуални, работодателски или в полза на трето лице. Размерът на пенсията зависи основно от размера на натрупаните средства в индивидуалната партида.

Законодателят е предвидил облекчения в данъчното законодателство, с цел да подпомогне и развие тази форма на спестовност и осигуряване на трудещите се в България

По отношение на данъчното облагане през 2010 г. се прилагат следните правила:

  • При доброволното пенсионно осигуряване с лични вноски лицата ползват данъчно облекчение в размер до 10% от данъчната основа. Тя се определя на годишна база, като от брутния облагаем доход се приспаднат нормативно признатите разходи (ако има такива) и задължителните осигуровки, които лицето дължи за своя сметка. Сумите за ДДПО, надвишаващи така изчислените 10%, не се приспадат от данъчната основа и за тях не се ползва данъчно облекчение;
  • Пенсионните плащания, формирани от вноски, за които не е ползвано данъчно облекчение, не подлежат на облагане;
  • При теглене на сумите, формирани от вноски ползвали данъчно облекчение, същите се облагат с 10% окончателен данък, в случай че бъдат изтеглени преди придобиване право на пенсия;
  • Реализираният доход от инвестиране на активите на пенсионния фонд, разпределян по индивидуалните партиди на осигурените лица, не се облага с данък, независимо дали осигуреното лице е придобило право на пенсия или не.

Вноски от работодател в размер до 60 лв. на месец на служител се признават за разход за дейността, при условие, че към момента на тяхното превеждане работодателят не дължи данъчни плащания и плащания към Държавното обществено осигуряване. Вноски от работодател, надвишаващи 60 лв., се признават за разход, като сумата над 60 лв. съгласно ЗКПО се облага с 10% с данък върху разходите.

Натрупаните суми в индивидуалната партида в Доброволния пенсионен фонд не подлежат на принудително изпълнение.